9/11 по Фаренхайт


Най-обсъждания филм през латото на 2004 година. Не някои касов хит, препълнен с компютърни ефекти и графики, документалната творба на Майкъл Мур, спечелила „Златната палма“ в Кан. Не е изненадващо, че американската власт не иска нейните избиратели да видят този филм в годината на изборите (в края на краищата той не оказва ефект върху разултата). Това, че Майкъл Мур започва с потиворечивите избори, които вкарват Буш в Белия дом, е молко пристрастно, но е и великолепен къс на филомовото творчество. Събитията от 11 септември (мъчително обрисувани с черен екран и звуците от деня, последвани от сцени на нюйоркчани, сгърчени от ужас по улиците), инвацията в Ирак, връзките на семейство Буш с това на Бен Ладен, всичко е поставено под микроскопа на Мур. Има и парадиращи моменти - нещо, което също можем да очакваме от режистьора на 9/11 по Фаренхайт. Може би този път е оставил материалите да говорят сами за себе си.